смъртта пуши пурите ми
(From The Last Night of the Earth Poems, 1992)
-
ти знаеш: аз пак съм пиян
тук
слушайки Чайковски
по радиото.
Исусе, чух го преди 47 години
когато бях гладуващ писател
а сега той е тук
отново
и аз имам някакъв успех като
писател
и смъртта крачи
нагоре-надолу
през тази стая
пушейки моите пури
отпивайки от
виното ми
докато Чайк довършва
„Патетичната“
е пътуването свърши
и ако ми е провървяло, то е
защото хвърлих добър
зар:
гладувах за творчеството си, гладувах за да
получа 5 проклети минути, 5 часа
5 дни -
аз просто исках да записвам
думите;
славата, парите, те нямат значение:
исках думите
и те искаха мен на хидравличната преса
на конвейера
искаха ме момче по доставките в
универсалния магазин
добре, каза смъртта, разхождайки се
аз съм тук да те откарам независимо как
без значение какъв си бил:
писател, шофьор на такси, сводник, касапин,
пилот, аз съм тук да те
взема…
о.к. бейби, казвам й.
пием заедно сега
от един до 2
след полунощ и
само тя знае
момента, но аз я измамих:
получих своите
5 проклети минути
и малко
повече.
да превеждаш Буковски
всяка сутрин идвах на работа
то нямаше много работа да не кажа изобщо
отварях линка с нещата на Бук
и четях
нещо разбирах и нещо не
а после отварях речника и се опитвах да превеждам
и така до обяд
до обяд вече имаше нещо
някакъв куп с думи
но общо взето смисълът се прескачаше
или някои неща ми стояха като кръпки и това малко ме
дразнеше
затова нетърпеливо очаквах да мярна Х. онлайн
и го пращах по кю на него
виках Х.
Х. виж това
а той казваше- я дай оригинала
нищо не мога да кажа преди да съм го видял
или пък казваше чакай малко ,че съм зает
и аз чаках
търпеливо и без това нямаше
какво да правя
въпреки че понякога си сглобявах свои изрази и фрази
а Х.
след час ми даваше съвсем друго нещо
и аз се цупех и виках -нищо не става от мен
ще спра да пиша и да се опитвам
но на другият ден пак отварях
линка
и стоях там с часове
и отворени страници
на Бук на Word и на речника
докато не се появи той
и не пусна първите си преводи
и тогава се ужасих
и си казах
Господи
той е толкова добър
и всичко е толкова чудесно
и всяка буква и дума е идеална
на място е –като цигарата в точният ъгъл в устата на
стар пияница
като номера на подходящият кон в надбягването
като кент флош роял в ръката на комарджия
всяка дума и ред
като в музиката на чайковски
или като три портокала на масата в идеален
ред
все едно Бук го е
пратил
смилил се е
и ми праща думите си по него
а аз не мога
да направя нищо подобно
освен това – да чета .
знаеш колко много правиш затва не ми казвай не мога гъбо
и да
чети
хубаво е
и
наздраве
)
Хубаво е, че превеждате поезията на Буковски, защото у нас май се наложи мнението, че той пише само проза.
Спомням си за него с голямо умиление. През 70- те години на миналия век пишех докторат по съвременна литература в Берлин. Буковски е от немски произход и се прочу най- напред в Германия. В консервативна Америка срещаше неимоверни трудности.
Та той дойде в Германия и направи авторско четене. Беше истинска сензация. Ние, литераторите, се запознахме с този много земен и страшно симпатичен (не на външен вид) човек. Здравата си пийнахме след четенето и говорихме цяла нощ за литература.
Този спомен ще запазя за цял живот.