добре
аз съм болен кучи син
имам старо малко радио
седя на тъмно включвам го и го изключвам
сменям станциите пея лошо
дрезгави пияни песни
болен кучи син
седя в това легло и
слушам бах бизе бетовен
концерт №3 от рахманинов
паля свещи
чувствам битката между
добро и зло
чувствам че съвсем откачам
вчера разбих машината си
изгорих всички бели листове
вече не искам да пиша
аз съм болен кучи син
имам 6 монети в джоба си
и 1 цигара скършена наполовина
лежа в леглото пия джин
пия джин и гледам в мрака
трябва ми нещо
нещо да се случи
нещо да ме върне пак
и ето чакам го а
то не идва
това е:
кучи син
болен
кучи син
поглеждам през прозореца
чудя се дали да скоча
но се отказвам -
прекалено ниско е
прекалено лесно е
прекалено бързо е
а аз съм кучи син
прекалено болен
всъщност очакваните неща се случват неочаквано. когато си затворил и последната врата и е останал само един открехнат прозорец ,а е
прекалено високо
прекалено бавно
и
прекалено трудно.
jestoki sa i 2te .P
i twa ako ne na praktika duende ;P
“вчера разбих машината си
изгорих всички бели листове
вече не искам да пиша”
колко красиво. и колко познато.
поздрави за таланта. =)
мислите ли?