преди старта

някои от старите богаташи още използват
паркинга на Санта Анита Търф Клъб.
и стария богаташ още купува кадилаци -
а той едва ли може да кара кадилак -
и слугата помага на двойката да
излязат.
той е дебел и отпуснат, много бял, с
весели сини очи, а тя – висока,
почтена, но оглупяла и гърба й е вече
превит.
добре облечени,
те се движат към входа [...]

Прочетете пълния пост »

край

мекото плъзгане на лодката
към твоя замък,
полета на птиците поели на
север,
щракащия звук на секретната брава която си
отключил,
угасването на
слънцето,
звука на нещо
здраво затворено
и умиращо.

Прочетете пълния пост »

минута смях

хайде, да идем да го видим, този стар пич е
шут в задника, 50 годишен, той седи там
по шорти или долни гащи,
пиещ вино от тая бяла очукана
чаша.
той седи на спуснати щори и
никога не е имал телевизор.
единственото, за което излиза е за още
вино
или за да иде на пистата в малкия си син
Комет’58-ма.
вие сте там и той е [...]

Прочетете пълния пост »

в сянката на розата

разпъвани, просвани долу
поемайки по стълбите към ада
установявайки отново критичната
точка, опитвайки различни
начини, различни пози, алтернативни
диети и маниери на
ходене, коригирайки
системата, фотографирайки своите
динозавърски мечти,
шофирайки колата си с
повече съвест и внимание,
забелязвайки че цветята ти
говорят,
осъзнавайки гигантската агония
на костенурката,
ти се молиш за дъжд като
индианец,
пъхаш нов пълнител в
автоматичния пистолет,
изключваш лампите и
чакаш.

Прочетете пълния пост »

малко безчувствено жълто петно

(From: OPEN ALL NIGHT, 2000)
  .

не можеш да ми кажеш, че това е най-доброто време за поезия,
не можеш да ми кажеш, че Марсиано не може да свали
Луис, не можеш да ми кажеш, че Хитлер беше луд, не
можеш да ми кажеш, че кучетата лаят само нощем,
не можеш да ми кажеш, че пламъка не наранява молеца,
не [...]

Прочетете пълния пост »

поезия

(From The Last Night Of The Earth Poems, 1992)
   
нужно
е
много
      
отчаяние
       
недоволство
      
и
разочарование
    
да се
напишат
      
няколко
добри
стиха.
     
не е
за
всеки
      
както
      
писането
им
       
така и
      
четенето
им.

Прочетете пълния пост »

проклятието на Бук

(From The Last Night of the Earth Poems, 1992)
    
ставайки стар и по-стар, загрижен че
може би не си подновил шофьорската си
книжка, загрижен че махмурлуците
са все по-дълги, загрижен че може да
не доживееш до 85,
загрижен че стиховете ще спрат
да идват,
загрижен че си загрижен
                   
загрижен че може да умреш в
санаториум.
загрижен че може да умреш на
магистралата връщайки се от
пистата за [...]

Прочетете пълния пост »

къде да го сложа

(From OPEN ALL NIGHT, 2000)
не ме обвинявай ако колата ти се развали на магистралата.
не ме обвинявай ако жена ти избяга.
не ме обвинявай ако отидеш на война и откриеш че хората убиват.
    
не ме обвинявай че си загубил 4 години гласувайки за
погрешния човек.
не ме обвинявай че секса понякога липсва.
   
не ме обвинявай че не отговарям на телефона и [...]

Прочетете пълния пост »

здравейте, как сте?

  
този страх да бъдат каквито са:
мъртви.
поне не са вън на улицата.
те внимателно гледат да стоят вътре, тези
клисави луди, които седят сами пред телевизорите си,
чийто живот е пълен с консервиран, осакатен смях.
техният идеален квартал
с паркирани коли
с малки зелени морави
с къщички
малките врати, които се отварят и затвярат
при гостуване на роднини
през почивните дни
вратите, затварящи се
след умиращите, които [...]

Прочетете пълния пост »

момчето със самоубийството

  
отидох в най-гадния бар
с надеждата да бъда
убит.
но всичко което направих
беше да се напия
отново.
и още по-лошо, босовете на бара
накрая
дори ме харесаха.
и ето как се опитвам да накарам
да ме сгащят в тъмния
ъгъл
а приключвам с
безплатни питиета
докато някъде
някой нещастен
кучи син лежи в болничното
легло,
тръбички стърчат навсякъде
от него
а той се бори до смърт
да остане жив.
никой няма да ми помогне
да умра [...]

Прочетете пълния пост »