Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘2. drunk dreams – други мои текстове’ Category

здрасти
имаше една хубава
история за страсти и пасти
и дуенде в различни форми
и so what
so fuckin’ what
андалусия е далече
фламингото е розово
фламенкото е забравено
биковете са повалени
обичам побърканите ви погледи
искащи ме мъртъв
триъгълници квадрати кръгове
и остри ъгли много остри
ъгли
предизвикващи спазми като
пеперуди в калта
угаснали
фасове угасналите ми очи
аз съм сам
аз съм Сам
шон пен в делириум тременс
буковски в гроба
вирджиния в лудницата хемингуей в
памплона куба ада
аз тук
онази курва с червена перука и зелени очи и
голям задник
която казваше ти си идиот но обичам да се
връщам при теб
докато после спря да се връща
може би вече не съм идиот
може би тя не е
може би може би може
коне кучета котки плъхове
прилепи опулени в слънцето
като самоубийци
честито господине спечелихте еднопосочен билет
до никъде
вие си изберете дестинация
някои го предпочитат горещо
аз съм Фин и го предпочитам при Анна
така че 3 2 1 ‘  1 2 3
Мистър Бог ела и ме вземи

Реклами

Read Full Post »

дива сутрин

боже мой дива

сутрин

малко лудо човече бие перкусии

в моя изгнил мозък

ще взема да го застрелям

да го убия с нож

ще взема да го удавя

в бира

Read Full Post »

мухите са си окей

нямам нищо против мухите

стига да не са в стаята ми

стига да не са в супата ми

стига да не са в главата ми

стига да не са в съня ми

стига да не са върху

трупа ми

нахални и черни и плюещи и

кръжащи наоколо твърде реални

тая нощ

нямам нищо против мухите

стига да си останат само в книгите му

някъде там където винаги са

били

затова ставам и казвам:

пич

ела и ги вземи

със себе си

Read Full Post »

тя беше добра в началото
разбира се
повечето жени в повечето случаи
винаги започват така но
аз още не бях готов за оная нощ и
когато тя каза че отива в италия
просто се обърнах на другата страна и
заспах
отново
само че тя замина наистина  
беше мокра нощ обади се от аерогарата
няма смисъл да бързаш качвам се
в самолета – каза
и аз взех такси до там но 
вече я нямаше
отидох у тях беше заключено
тя просто си бе отишла
без писмо
без сбогуване
без бележка окачена на дръжката
излязох в дъжда и вървях един или няколко
часа
единствената жена която бях обичал така а тя взе че
избяга
в италия
бях я загубил
за пръв път от години посрещах изгрева
нямаше облаци
няколко гълъба се ебяха отсреща
реших да не се предавам
излязох платих наема и
сметките за водата и електричеството
купих си вестник
бадеми
малко мексиканска салата и 2 или 3
бутилки пиене
и после ги забравих на седалката в градския транспорт
и какво сега
винаги ме е отвращавал начина по който
загубата на една жена превръща мъжа в
изпражнение
а ето че бях на същия път
все някога трябваше да се случи
случвало се е и на най-добрите и най-силните и
те също са се сговнявали
това е
изпуших две кутии цигари без
алкохол
и сутринта бях в малко по-добра форма
нахраних котката
полих цветето пред прозореца
написах най-доброто си стихотворение от
месеци насам и
може би не всичко бе свършено –
винаги има други жени
които да почукат на вратата ти –
лоши бракове
провалени аборти
провалени животи и
може би малко лудост в начална или
напреднала фаза –
причините които ще ги доведат при теб са
толкова различни
стига да ги дочакаш
и макар тази която избяга със сърцето ти
никога да не се върне
опитай се да бъдеш хладнокръвен като
металните куки от конвейера на
отсрещната птицекланица –
кървави но студени
влачещи бройлерите до гилотината
и обратно
и после отново нататък без
край –
бъди такъв
бъди точно такъв
или
никакъв

Read Full Post »

    

никой не разбра
никой така и не разбра защо го направиха
беше август неделя беше
горещо
те трима далече от
младостта далече от мечти и амбиции
бедни мъже временно работещи като
гробари през кризата
„временно” проточило се с години
и те отдавна не помнеха началото и не мислеха за
края и те вече приличаха на гробари и
може би щяха да останат такива завинаги
но днес нещо тегнеше в проклетия въздух и
те хвърлиха свойте лопати и зарязаха
недокопаните гробове и отидоха да се напият
горещ ден
най-горещия ден от
години
и хората мряха като мухи
повечето от тях самоубийци
и толкова много гробове
и онова нещо във въздуха и
те просто се отказаха и отидоха да се напият
може би стачка? каза шефа им
може би е от кризата казаха клиентите
мъртвите не казаха нищо
мъртвите се усмихнаха доволни
получили още няколко часа сред живите
и старите дами с напудрени до бяло лица недоволстваха
и младите вдовици с красиви очи и тела и
мечти нямаха търпение
и трупните червеи се гърчеха бесни
и само на котките не им пукаше
и на старото отче дъвчещо тютюн в задната
стаичка
и на гробарите хвърлили свойте лопати и сега
вече пиещи някъде
и на мен
и аз си казах че ако всички гробари по света
хвърлят свойте лопати и отидат да се напият
щеше да бъде прекрасно
и слънцето щеше да се усмихне тогава и
да каже о това е добро
и планините щяха да аплодират
и мъртвите да танцуват степ
и смъртта да навре косата си в кльощавия си задник
и всички ужаси най-после да свършат
и да се случи някакво чудо но
аз отдавна не вярвам в чудеса
гробарите също
те знаят че кризата или нещо друго
ще ги върне пак тук на другата сутрин
по-бедни и по-отчаяни и с по-
лош махмурлук
и всичко ще продължи пак както е
продължавало винаги

Read Full Post »

 епигоните са жалки – т.марков

    

той беше известен поет

в пристъп на злоба

беше написал онова стихотворение за мен –

„какво трябва да направите

за да не изпаднете изцяло под влиянието на  

буковски?”

(после го посвети на я. звънчаров)

е ами там ме съветваше да не пия прекалено

да си купя портфейл и разбира се

да прочета ония 10 „НЕ” на езра

паунд

може би ме ебаваше

може би просто искаше да ми

помогне

той беше известен поет и дори беше

добър по-добър от

повечето останали

правеше четения концерти

участваше в литературни пърформанси

справяше се доста добре

докато аз седях във тази стая

същата стая както преди

и правех същите неща по същите начини

както и тогава –

занимавах се с нищо

а стените ми казваха:

смърт на амбициите смърт

на безалкохолната бира

отегчава ме целия този устрем напред

има достатъчно които да го правят

аз не съм един от тях

и е твърде късно да стана

може би той бе прав –

твърде много буковски!

твърде много буковски!

е добре

купих си бутилка ром –

пиратите не са случайни пиячи

включих радиото:

тоска кармен болеро

besame mucho

хубаво е

хубаво е да си спокоен което не

означава непременно да си щастлив

ромът изглежда мек

но лесно става опасен ако се отпуснеш

реших да не се отпускам толкова

по-късно днес сигурно ще изляза

може би ще пусна залозите си или

ще поиграя бинго

може да си намеря момиче

или да си отида

има толкова причини да си отидеш

и толкова начини

а ако нещата поемат в друга посока

има толкола лудници на които да позвъниш

и сигурно ще го сторя но

по-късно днес не сега

сега ми трябва още малко ром

и буковски

и той е прав разбира се:

пия много нямам портфейл

а за езра знам единствено че

сам е правел мебелите си

на нотрдам дьо шан

(винаги имало достатъчно жени и момичета които да ги

изпробват)

но свършил зле

аз не искам да свърша зле

и като едно добро момче сигурно ще прочета

„НЕ”-тата му

може би по-късно днес

може би преди да звънна

в лудницата

Read Full Post »

изпратих 3 от най-добрите си

стихотворения

на едно известно списание и

после чаках чаках чаках

но те никога не бяха

публикувани.

„ти просто не можеш да пишеш!” –

каза ми един идиот.

не знам за себе си но

той наистина не можеше да пише.

както и да е

винаги ще има още и още

стихотворения

отхвърлени или

други…

беше късна привечер

без луна.

една хлебарка мина през стаята и

после изчезна.

отпуснах се.

включих радиото и намерих джаз

и стара симфонична музика.

така е по-добре

мога да започна отначало.

винаги ще има още и още

надежди

пътища

начини.

може

би.

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »