Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘3. charles bukowski’ Category

някои от старите богаташи още използват
паркинга на Санта Анита Търф Клъб.
и стария богаташ още купува кадилаци –
а той едва ли може да кара кадилак –
и слугата помага на двойката да
излязат.
той е дебел и отпуснат, много бял, с
весели сини очи, а тя – висока,
почтена, но оглупяла и гърба й е вече
превит.
добре облечени,
те се движат към входа на
клуба,
където биват погълнати завинаги,
и сигнала за старт звучи от колоните
и кон номер едно стъпва на
пистата,
по-красив от всички хора,
по-красив от целия свят
и гонката
почнва.

Advertisements

Read Full Post »

край

мекото плъзгане на лодката
към твоя замък,
полета на птиците поели на
север,
щракащия звук на секретната брава която си
отключил,
угасването на
слънцето,
звука на нещо
здраво затворено
и умиращо.

Read Full Post »

хайде, да идем да го видим, този стар пич е
шут в задника, 50 годишен, той седи там
по шорти или долни гащи,
пиещ вино от тая бяла очукана
чаша.
той седи на спуснати щори и
никога не е имал телевизор.
единственото, за което излиза е за още
вино
или за да иде на пистата в малкия си син
Комет’58-ма.

вие сте там и той е отчаян, някоя жена
пак го е напуснала завинаги и
той се прави, че не му пука от това, но
малките му присвити очи са изпълнени с
болка.

той ще налее питиета на всички, ще изпие своето
на екс, после ще
стане и ще повърне.
това наистина е нещо.
чува се през стените и надолу из квартала.
после ще дойде да налее още
пиене.
той ще продължи да пие и пие
и тогава изведнъж ще каже нещо
диво като „това, което 3 кучета могат, 4 кучета
могат по-добре!“
други неща също.
или пък ще разбие чаша или бутилка в
стената.

бил е санитар в
болница цели 15 години
после напуснал.
той никога не спи нощем.

и за грозен тип като него
не виждам как намира всичките тия
жени.
а е ревнивец.
само погледни една от жените му
и ще се сбие.

накрая се напива и разказва луди
неща или пее.
и можете ли да повярвате – той пише
поезия.

хайде, да идем и да го видим, този стар пич
е шут в
задника!

Read Full Post »

разпъвани, просвани долу
поемайки по стълбите към ада
установявайки отново критичната
точка, опитвайки различни
начини, различни пози, алтернативни
диети и маниери на
ходене, коригирайки
системата, фотографирайки своите
динозавърски мечти,
шофирайки колата си с
повече съвест и внимание,
забелязвайки че цветята ти
говорят,
осъзнавайки гигантската агония
на костенурката,
ти се молиш за дъжд като
индианец,
пъхаш нов пълнител в
автоматичния пистолет,
изключваш лампите и
чакаш.

Read Full Post »

(From: OPEN ALL NIGHT, 2000)

  .

не можеш да ми кажеш, че това е най-доброто време за поезия,
не можеш да ми кажеш, че Марсиано не може да свали
Луис, не можеш да ми кажеш, че Хитлер беше луд, не
можеш да ми кажеш, че кучетата лаят само нощем,
не можеш да ми кажеш, че пламъка не наранява молеца,
не можеш да ми кажеш, че онези хора там на ъгъла
стоящи и мигащи с очи са
човешки същества; не можеш да ми кажеш, че любовта е повече от
живота; и не можеш да се опънеш на един и същ дюшек с мен
и да кажеш „обичам те”
защото –
ние свършихме цигарите и свършихме любовта и
батерията ми падна и костите ме болят
и Лорка е мъртъв и
Неруда е мъртъв и Христос с лешниковите очи
бе прецакан като риба
от малки мъже с мръсни нокти.
ние свършихме виното и любовта и късмета. и ти не можеш
да ми кажеш нищо. така че защо не станеш и не натиснеш тоалетното
кранче няколко пъти? или всичко ще продължи така
завинаги?

Read Full Post »

(From The Last Night Of The Earth Poems, 1992)

   

нужно

е

много

      

отчаяние

       

недоволство

      

и

разочарование

    

да се

напишат

      

няколко

добри

стиха.

     

не е

за

всеки

      

както

      

писането

им

       

така и

      

четенето

им.

Read Full Post »

(From The Last Night of the Earth Poems, 1992)

    
ставайки стар и по-стар, загрижен че
може би не си подновил шофьорската си
книжка, загрижен че махмурлуците
са все по-дълги, загрижен че може да
не доживееш до 85,
загрижен че стиховете ще спрат
да идват,
загрижен че си загрижен

                   

загрижен че може да умреш в
санаториум.
загрижен че може да умреш на
магистралата връщайки се от
пистата за надбягвания.
загрижен че може да умреш в собствената си
вана.
загрижен че оставащите ти
зъби
няма да издържат.
       

   

загрижен за умирането но не и за
смъртта.
     

   

загрижен че хората няма повече
да те смятат за опасен когато си
пиян.
    

  

загрижен че ще забравиш кой е
врага.
     

   

загрижен че ще забравиш как да се
смееш.
     

   

загрижен че няма да има нищо за
пиене в ада.

   

и загрижен че ще трябва да
слушаш
една поезия четена
след друга
след друга…
      

    

Лос Анжелиските поети
Нюйоркските поети
поетите от Айова
     черните поети
белите поети
мексиканските поети
поетите от 3-ия свят
     

жените поети
хомосексуалистите поети
лесбийките поети
бисексуалните поети
безполовите поети
пропадналите поети
прочутите поети
мъртвите поети
и прочее поети

    

загрижен че таблото за залозите ще
експлоадира в пръски от
изпражнения

   

и че нощта никога няма да
дойде.

Read Full Post »

Older Posts »