Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘3. charles bukowski’ Category

(From OPEN ALL NIGHT, 2000)
не ме обвинявай ако колата ти се развали на магистралата.
не ме обвинявай ако жена ти избяга.
не ме обвинявай ако отидеш на война и откриеш че хората убиват.

    
не ме обвинявай че си загубил 4 години гласувайки за
погрешния човек.
не ме обвинявай че секса понякога липсва.

   

не ме обвинявай че не отговарям на телефона и не мога да гледам
телевизия.

     

не ме обвинявай за баща си.
не ме обвинявай за църквата на ъгъла.
не ме обвинявай за водородната бомба.

     

обвинявай ме, ако четеш това.
не ме обвинявай ако не го разбираш.

    

не ме обвинявай че света гъмжи от убийци.
не ме обвинявай ако ти си един от тях.
обвинявай баща си.
обвинявай църквата на ъгъла.

   

не ме обвинявай за Коледа или 4-ти юли.
обвинявай някой друг, който по дяволите искаш, но не мен.

   

не ме обвинявай за бездомниците.
не ме обвинявай за 162-та бейзболни мача всяка година.
не ме обвинявай за баскетбола.

    

не ме обвинявай че не искам да пътувам в претъпкани асансьори.
не ме обвинявай че не съм герой.
не ме обвинявай че няма да стана такъв.

  

не ме обвинявай че се смущаваш от присмеха на тълпите.
не ме обвинявай че се смееш сам.

   

не ме обвинявай за затварянето на тигрите зад решетки.
обвинявай ме че смъртта ми няма да бъде ужасна.

  

но не обвинявай себе си.

Реклами

Read Full Post »

  

този страх да бъдат каквито са:
мъртви.

поне не са вън на улицата.
те внимателно гледат да стоят вътре, тези
клисави луди, които седят сами пред телевизорите си,
чийто живот е пълен с консервиран, осакатен смях.

техният идеален квартал
с паркирани коли
с малки зелени морави
с къщички
малките врати, които се отварят и затвярат
при гостуване на роднини
през почивните дни
вратите, затварящи се
след умиращите, които умират толкова бавно
след мъртвите, които са все още живи
във вашия тих среден квартал
на криволичещи улици
на агония
на объркване
на ужас
на страх
на невежество

куче, застанало зад ограда.

мъж, смълчан зад прозореца.

*(автор: чарлс буковски)

Read Full Post »

  

отидох в най-гадния бар
с надеждата да бъда
убит.
но всичко което направих
беше да се напия
отново.
и още по-лошо, босовете на бара
накрая
дори ме харесаха.
и ето как се опитвам да накарам
да ме сгащят в тъмния
ъгъл
а приключвам с
безплатни питиета
докато някъде
някой нещастен
кучи син лежи в болничното
легло,
тръбички стърчат навсякъде
от него
а той се бори до смърт
да остане жив.
никой няма да ми помогне
да умра докато
питиетата продължават
да идват,
докато утрешният ден
ме очаква
със своите стоманени скоби,
с вонящата си
анонимност,
с безличното си
мнение.
смъртта не винаги
тича
когато я викаш
не идва дори
и
ако
я викаш
от бляскав
замък
или от океански лайнер
или от най-добрия бар
на земята (или от
най-гадния)
подобна наглост
само кара боговете
да се разколебаят и
да отложат.
питай мен: аз съм
на 72.

*(автор: чарлс буковски)

Read Full Post »

    

смъртта пуши пурите ми

 (From The Last Night of the Earth Poems, 1992)

ти знаеш: аз пак съм пиян

тук

слушайки Чайковски

по радиото.

Исусе, чух го преди 47 години

когато бях гладуващ писател

а сега той е тук

отново

и аз имам някакъв успех като

писател

и смъртта крачи

нагоре-надолу

през тази стая

пушейки моите пури

отпивайки от

виното ми

докато Чайк довършва

„Патетичната“

е пътуването свърши

и ако ми е провървяло, то е

защото хвърлих добър

зар:

гладувах за творчеството си, гладувах за да

получа 5 проклети минути, 5 часа

5 дни –

аз просто исках да записвам

думите;

славата, парите, те нямат значение:

исках думите

и те искаха мен на хидравличната преса

на конвейера

искаха ме момче по доставките в

универсалния магазин

добре, каза смъртта, разхождайки се

аз съм тук да те откарам независимо как

без значение какъв си бил:

писател, шофьор на такси, сводник, касапин,

пилот, аз съм тук да те

взема…

о.к. бейби, казвам й.

пием заедно сега

от един до 2

след полунощ и

само тя знае

момента, но аз я измамих:

получих своите

5 проклети минути

и малко

повече.

Read Full Post »

« Newer Posts