Feeds:
Публикации
Коментари

причината

те казват:
това което тласка хората
към престъпление са
проблемите в съчетание с лошо
детство
и понякога са прави разбира се
но
най-често скуката е това
което тласка хората към престъпления или
което ги превръща в
наркомани
пияници
негодници
изнасилвачи
окултисти
луди с кръвясали празни очи
пулещи се срещу теб на улицата
не проблемите
не детството –
простата хапеща скука в
сутрини обеди вечери нощи с почти нищо за
вършене
дългите мъртви тягостни часове сам
в тъмното
вслушан в студения дъжд
без да има кого да докоснеш
или целунеш
или удариш –
не друго –
скуката самотата апатията
са което тласка хората
в ада

Advertisements

край

мекото плъзгане на лодката
към твоя замък,
полета на птиците поели на
север,
щракащия звук на секретната брава която си
отключил,
угасването на
слънцето,
звука на нещо
здраво затворено
и умиращо.

минута смях

хайде, да идем да го видим, този стар пич е
шут в задника, 50 годишен, той седи там
по шорти или долни гащи,
пиещ вино от тая бяла очукана
чаша.
той седи на спуснати щори и
никога не е имал телевизор.
единственото, за което излиза е за още
вино
или за да иде на пистата в малкия си син
Комет’58-ма.

вие сте там и той е отчаян, някоя жена
пак го е напуснала завинаги и
той се прави, че не му пука от това, но
малките му присвити очи са изпълнени с
болка.

той ще налее питиета на всички, ще изпие своето
на екс, после ще
стане и ще повърне.
това наистина е нещо.
чува се през стените и надолу из квартала.
после ще дойде да налее още
пиене.
той ще продължи да пие и пие
и тогава изведнъж ще каже нещо
диво като „това, което 3 кучета могат, 4 кучета
могат по-добре!“
други неща също.
или пък ще разбие чаша или бутилка в
стената.

бил е санитар в
болница цели 15 години
после напуснал.
той никога не спи нощем.

и за грозен тип като него
не виждам как намира всичките тия
жени.
а е ревнивец.
само погледни една от жените му
и ще се сбие.

накрая се напива и разказва луди
неща или пее.
и можете ли да повярвате – той пише
поезия.

хайде, да идем и да го видим, този стар пич
е шут в
задника!

други неща

вижте повечето поети –
те мислят че хората се нуждаят от
стиховете им
аз не мисля така
аз знам че
това от което хората се нуждаят
са съвсем други неща
прости и реални неща –
неща като
бог
чисто бельо
нещо за пиене
добър адвокат
съвестен зъболекар
безсмъртие
сватби и погребения
известна доза късмет
малко повече сигурност
и пощата да идва навреме и
носачите да внимават с пианото
и смях и дъжд и и деца и
лекарства и реклами и
малко музика
малко секс
малко пари докато
комарите хапят
и мрака тича към тях
и те седят пред своя телевизор
в очакване на
смъртта

изобщо

чуй това:
няма никакви гаранции
на тоя свят
те чакат:
дълги махмурлуци инсулт
рак на
дванайсетопръстника
лош късмет
убиец с нож зад гърба
дебнещ ухилен зад ъгъла

нямаш гаранции

за това че ще живееш дълго
за това че ще остарееш по-бавно от
другите
за това че ще изкараш достатъчно за наема и
останалото
за това че ще станеш известен и
кучките ще ти пускат

нямаш гаранции
не си застрахован изобщо

срещу бомбени атентати
срещу проваляне на живота ти
срещу угасване на слънцето
срещу още една война
срещу лудост пристигнала с бързия влак
докато пиеш кафето си сутрин

ето това е:

нямаш гаранции нямаш
шанс

така че просто бъди нащрек

и редовно
си казвай
молитвите

пътят нагоре

музикантите също са хора
даже и джазмузикантите в евтини
свърталища като това –
сред дима и
чашите и
виковете и
ножовете и курвите
и малките подли човечета с хитри
очи –
те знаят:
понякога
пътят нагоре тръгва оттук
но лоша седмица
лоша седмица пак
момчето на сакса нямаше ден
и когато онзи му изкрещя че НЕ МОЖЕ да
свири то го удари
с него
силно го удари
и металът
хлътна
това е –
да свириш почти без пари е шибано
както да пишеш почти без пари или
да блъскаш за нищо –
тъпо е
то те съсипва убива те
но ти продължаваш докато
някоя сутрин
не те намерят изстинал…
кофти седмица
кофти живот…
момчето стискаше сакса и
гледаше
лошо
другите хвърлиха инструментите
пияниците наскачаха
мъжете от бара наскачаха
бродягите и убийците
лудите
„започва се“ – казах си аз
а не можех да им
помогна