Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘3. charles bukowski’

разпъвани, просвани долу
поемайки по стълбите към ада
установявайки отново критичната
точка, опитвайки различни
начини, различни пози, алтернативни
диети и маниери на
ходене, коригирайки
системата, фотографирайки своите
динозавърски мечти,
шофирайки колата си с
повече съвест и внимание,
забелязвайки че цветята ти
говорят,
осъзнавайки гигантската агония
на костенурката,
ти се молиш за дъжд като
индианец,
пъхаш нов пълнител в
автоматичния пистолет,
изключваш лампите и
чакаш.

Реклами

Read Full Post »

(From: OPEN ALL NIGHT, 2000)

  .

не можеш да ми кажеш, че това е най-доброто време за поезия,
не можеш да ми кажеш, че Марсиано не може да свали
Луис, не можеш да ми кажеш, че Хитлер беше луд, не
можеш да ми кажеш, че кучетата лаят само нощем,
не можеш да ми кажеш, че пламъка не наранява молеца,
не можеш да ми кажеш, че онези хора там на ъгъла
стоящи и мигащи с очи са
човешки същества; не можеш да ми кажеш, че любовта е повече от
живота; и не можеш да се опънеш на един и същ дюшек с мен
и да кажеш „обичам те”
защото –
ние свършихме цигарите и свършихме любовта и
батерията ми падна и костите ме болят
и Лорка е мъртъв и
Неруда е мъртъв и Христос с лешниковите очи
бе прецакан като риба
от малки мъже с мръсни нокти.
ние свършихме виното и любовта и късмета. и ти не можеш
да ми кажеш нищо. така че защо не станеш и не натиснеш тоалетното
кранче няколко пъти? или всичко ще продължи така
завинаги?

Read Full Post »

(From The Last Night Of The Earth Poems, 1992)

   

нужно

е

много

      

отчаяние

       

недоволство

      

и

разочарование

    

да се

напишат

      

няколко

добри

стиха.

     

не е

за

всеки

      

както

      

писането

им

       

така и

      

четенето

им.

Read Full Post »

(From The Last Night of the Earth Poems, 1992)

    
ставайки стар и по-стар, загрижен че
може би не си подновил шофьорската си
книжка, загрижен че махмурлуците
са все по-дълги, загрижен че може да
не доживееш до 85,
загрижен че стиховете ще спрат
да идват,
загрижен че си загрижен

                   

загрижен че може да умреш в
санаториум.
загрижен че може да умреш на
магистралата връщайки се от
пистата за надбягвания.
загрижен че може да умреш в собствената си
вана.
загрижен че оставащите ти
зъби
няма да издържат.
       

   

загрижен за умирането но не и за
смъртта.
     

   

загрижен че хората няма повече
да те смятат за опасен когато си
пиян.
    

  

загрижен че ще забравиш кой е
врага.
     

   

загрижен че ще забравиш как да се
смееш.
     

   

загрижен че няма да има нищо за
пиене в ада.

   

и загрижен че ще трябва да
слушаш
една поезия четена
след друга
след друга…
      

    

Лос Анжелиските поети
Нюйоркските поети
поетите от Айова
     черните поети
белите поети
мексиканските поети
поетите от 3-ия свят
     

жените поети
хомосексуалистите поети
лесбийките поети
бисексуалните поети
безполовите поети
пропадналите поети
прочутите поети
мъртвите поети
и прочее поети

    

загрижен че таблото за залозите ще
експлоадира в пръски от
изпражнения

   

и че нощта никога няма да
дойде.

Read Full Post »

(From OPEN ALL NIGHT, 2000)
не ме обвинявай ако колата ти се развали на магистралата.
не ме обвинявай ако жена ти избяга.
не ме обвинявай ако отидеш на война и откриеш че хората убиват.

    
не ме обвинявай че си загубил 4 години гласувайки за
погрешния човек.
не ме обвинявай че секса понякога липсва.

   

не ме обвинявай че не отговарям на телефона и не мога да гледам
телевизия.

     

не ме обвинявай за баща си.
не ме обвинявай за църквата на ъгъла.
не ме обвинявай за водородната бомба.

     

обвинявай ме, ако четеш това.
не ме обвинявай ако не го разбираш.

    

не ме обвинявай че света гъмжи от убийци.
не ме обвинявай ако ти си един от тях.
обвинявай баща си.
обвинявай църквата на ъгъла.

   

не ме обвинявай за Коледа или 4-ти юли.
обвинявай някой друг, който по дяволите искаш, но не мен.

   

не ме обвинявай за бездомниците.
не ме обвинявай за 162-та бейзболни мача всяка година.
не ме обвинявай за баскетбола.

    

не ме обвинявай че не искам да пътувам в претъпкани асансьори.
не ме обвинявай че не съм герой.
не ме обвинявай че няма да стана такъв.

  

не ме обвинявай че се смущаваш от присмеха на тълпите.
не ме обвинявай че се смееш сам.

   

не ме обвинявай за затварянето на тигрите зад решетки.
обвинявай ме че смъртта ми няма да бъде ужасна.

  

но не обвинявай себе си.

Read Full Post »

  

този страх да бъдат каквито са:
мъртви.

поне не са вън на улицата.
те внимателно гледат да стоят вътре, тези
клисави луди, които седят сами пред телевизорите си,
чийто живот е пълен с консервиран, осакатен смях.

техният идеален квартал
с паркирани коли
с малки зелени морави
с къщички
малките врати, които се отварят и затвярат
при гостуване на роднини
през почивните дни
вратите, затварящи се
след умиращите, които умират толкова бавно
след мъртвите, които са все още живи
във вашия тих среден квартал
на криволичещи улици
на агония
на объркване
на ужас
на страх
на невежество

куче, застанало зад ограда.

мъж, смълчан зад прозореца.

*(автор: чарлс буковски)

Read Full Post »

    

смъртта пуши пурите ми

 (From The Last Night of the Earth Poems, 1992)

ти знаеш: аз пак съм пиян

тук

слушайки Чайковски

по радиото.

Исусе, чух го преди 47 години

когато бях гладуващ писател

а сега той е тук

отново

и аз имам някакъв успех като

писател

и смъртта крачи

нагоре-надолу

през тази стая

пушейки моите пури

отпивайки от

виното ми

докато Чайк довършва

„Патетичната“

е пътуването свърши

и ако ми е провървяло, то е

защото хвърлих добър

зар:

гладувах за творчеството си, гладувах за да

получа 5 проклети минути, 5 часа

5 дни –

аз просто исках да записвам

думите;

славата, парите, те нямат значение:

исках думите

и те искаха мен на хидравличната преса

на конвейера

искаха ме момче по доставките в

универсалния магазин

добре, каза смъртта, разхождайки се

аз съм тук да те откарам независимо как

без значение какъв си бил:

писател, шофьор на такси, сводник, касапин,

пилот, аз съм тук да те

взема…

о.к. бейби, казвам й.

пием заедно сега

от един до 2

след полунощ и

само тя знае

момента, но аз я измамих:

получих своите

5 проклети минути

и малко

повече.

Read Full Post »