Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘The Last Night Of The Earth Poems’

някои от старите богаташи още използват
паркинга на Санта Анита Търф Клъб.
и стария богаташ още купува кадилаци –
а той едва ли може да кара кадилак –
и слугата помага на двойката да
излязат.
той е дебел и отпуснат, много бял, с
весели сини очи, а тя – висока,
почтена, но оглупяла и гърба й е вече
превит.
добре облечени,
те се движат към входа на
клуба,
където биват погълнати завинаги,
и сигнала за старт звучи от колоните
и кон номер едно стъпва на
пистата,
по-красив от всички хора,
по-красив от целия свят
и гонката
почнва.

Advertisements

Read Full Post »

(From The Last Night Of The Earth Poems, 1992)

   

нужно

е

много

      

отчаяние

       

недоволство

      

и

разочарование

    

да се

напишат

      

няколко

добри

стиха.

     

не е

за

всеки

      

както

      

писането

им

       

така и

      

четенето

им.

Read Full Post »

(From The Last Night of the Earth Poems, 1992)

    
ставайки стар и по-стар, загрижен че
може би не си подновил шофьорската си
книжка, загрижен че махмурлуците
са все по-дълги, загрижен че може да
не доживееш до 85,
загрижен че стиховете ще спрат
да идват,
загрижен че си загрижен

                   

загрижен че може да умреш в
санаториум.
загрижен че може да умреш на
магистралата връщайки се от
пистата за надбягвания.
загрижен че може да умреш в собствената си
вана.
загрижен че оставащите ти
зъби
няма да издържат.
       

   

загрижен за умирането но не и за
смъртта.
     

   

загрижен че хората няма повече
да те смятат за опасен когато си
пиян.
    

  

загрижен че ще забравиш кой е
врага.
     

   

загрижен че ще забравиш как да се
смееш.
     

   

загрижен че няма да има нищо за
пиене в ада.

   

и загрижен че ще трябва да
слушаш
една поезия четена
след друга
след друга…
      

    

Лос Анжелиските поети
Нюйоркските поети
поетите от Айова
     черните поети
белите поети
мексиканските поети
поетите от 3-ия свят
     

жените поети
хомосексуалистите поети
лесбийките поети
бисексуалните поети
безполовите поети
пропадналите поети
прочутите поети
мъртвите поети
и прочее поети

    

загрижен че таблото за залозите ще
експлоадира в пръски от
изпражнения

   

и че нощта никога няма да
дойде.

Read Full Post »

    

смъртта пуши пурите ми

 (From The Last Night of the Earth Poems, 1992)

ти знаеш: аз пак съм пиян

тук

слушайки Чайковски

по радиото.

Исусе, чух го преди 47 години

когато бях гладуващ писател

а сега той е тук

отново

и аз имам някакъв успех като

писател

и смъртта крачи

нагоре-надолу

през тази стая

пушейки моите пури

отпивайки от

виното ми

докато Чайк довършва

„Патетичната“

е пътуването свърши

и ако ми е провървяло, то е

защото хвърлих добър

зар:

гладувах за творчеството си, гладувах за да

получа 5 проклети минути, 5 часа

5 дни –

аз просто исках да записвам

думите;

славата, парите, те нямат значение:

исках думите

и те искаха мен на хидравличната преса

на конвейера

искаха ме момче по доставките в

универсалния магазин

добре, каза смъртта, разхождайки се

аз съм тук да те откарам независимо как

без значение какъв си бил:

писател, шофьор на такси, сводник, касапин,

пилот, аз съм тук да те

взема…

о.к. бейби, казвам й.

пием заедно сега

от един до 2

след полунощ и

само тя знае

момента, но аз я измамих:

получих своите

5 проклети минути

и малко

повече.

Read Full Post »