кучи син

добре
аз съм болен кучи син
имам старо малко радио
седя на тъмно включвам го и го изключвам
сменям станциите пея лошо
дрезгави пияни песни

болен кучи син
седя в това легло и
слушам бах бизе бетовен
концерт №3 от рахманинов
паля свещи
чувствам битката между
добро и зло
чувствам че съвсем откачам

вчера разбих машината си
изгорих всички бели листове
вече не искам да пиша

аз съм болен кучи син
имам 6 монети в джоба си
и 1 цигара скършена наполовина
лежа в леглото пия джин
пия джин и гледам в мрака

трябва ми нещо
нещо да се случи
нещо да ме върне пак
и ето чакам го а
то не идва

това е:

кучи син
болен
кучи син

поглеждам през прозореца
чудя се дали да скоча
но се отказвам –
прекалено ниско е
прекалено лесно е
прекалено бързо е

а аз съм кучи син
прекалено болен

не повече

късно вечер
слушаме бах пиейки
голи и бедни под
кривата жълта луна
мойта любима си има ветрило
мойта любима е леко луда
и пее като славей с рак на гърлото
и има голяма тъмна бенка на задника
тя е фея и вещица едновременно
тя мисли че йо йо ма е жена
но тя умее онова
което музите не могат
не искам повече

преди старта

някои от старите богаташи още използват
паркинга на Санта Анита Търф Клъб.
и стария богаташ още купува кадилаци –
а той едва ли може да кара кадилак –
и слугата помага на двойката да
излязат.
той е дебел и отпуснат, много бял, с
весели сини очи, а тя – висока,
почтена, но оглупяла и гърба й е вече
превит.
добре облечени,
те се движат към входа на
клуба,
където биват погълнати завинаги,
и сигнала за старт звучи от колоните
и кон номер едно стъпва на
пистата,
по-красив от всички хора,
по-красив от целия свят
и гонката
почнва.

ето това е пълнолунието

беше нощ
имаше пълнолуние –
1 луна
голяма и стара и сбръчкана
болна луна –
гледахме я от леглото

после аз се унесох
но тя беше жена и пълнолунието
й действаше
и тя ме събуди седнала гола върху мен казах й:
– дявол го взел какво правиш? – тя каза:
– стига бейби знаеш че не мога да спя по
пълнолуние…
но аз можех нуждаех се от това
малко сън пак 5 часа
поне

бях пребит
бях болен чувствах се като
лайно върху горещ асфалт в горещо пладне
всяка нощ е лоша нощ
когато ставаш в 6 и работиш до 18 и
кашоните са тежки и шефа те дебне с миши очи
а после се прибираш пиеш до
полунощ трудиш се над 2 дълги поеми
пиеш още чукаш и пиеш –
едно зомби под
кръглата жълта луна…

заспивах тя ме стисна там долу
– люби ме люби ме бейби! – пияна от
вино кикотеща се – тая луна
тя ме влудява!
– разкарай се спусни щорите – казах й
– искаш да си вървя ли? – каза тя
– просто искам да спя бейби
ти ме убиваш
а ти си тук да се грижиш за мен
да прибавиш 10 г. към моя живот да ме направиш
безсмъртен…
– вече не ме обичаш нали? – и тя стана –
тогава ще направя другиго безсмъртен
тая нощ! –
и тя взе един парцал и тресна вратата
спускайки се надолу по
стълбите

чувах я 3 сутринта очите ми се затваряха

ето това е пълнолунието – си помислих

после заспах

мен

аз горя
горя отново
седя тук и гледам и виждам:
една вечер
едно куче в дъжда
една жена на простора
псуваща един мъж
пиян от лоша бира
в кухнята й

„как пишеш?“

той беше известен поет:
хората го познаваха
журналистите му звъняха по телефона и го
питаха:
„как живееш? кое те
вдъхновява? как пишеш?“ –
всеки път все същото винаги.

те го отегчаваха
и трябваше да им пробутва глупости като:
„седя и гледам в тази точка на стената“ или
„убивам 6 мухи и чак тогава почвам“.

„добре – ще използваме това в новия брой“ –
казваха те
а той: „както искате…“

но телефонът звънеше отново:
„как пишеш“ – питаха
„днес не се чувствам добре“ – казваше той и
затваряше.

в дни или вечери като тези
той си наливаше питие пускаше
радиото и поглеждаше навън през прозореца
където котките дебнеха птиците
и изнурени хора минаваха с празни очи
и слънцето бавно умираше зад
дърветата
и това беше което му трябваше
за да седне пред машината и да
почне.

само толкова.

ето така пишеше
той.
 

аз ли?

не ме гледай
ако ти се прави прави го:
мечтай
смей се на вицове
плащай си данъците планирай
бъдещето си
пий качествен алкохол или
ако можеш въздържай се
бъди щастлив по празници плачи на
погребения
чети новите бестселъри
разглеждай внимателно
пощенските рекламни проспекти
грижи се за здравето си
направи си застраховка живот или
злополука или
разхождай се
купи си кола
яхта
къща на хълма
мисли за озона и рака и за
международното положение
бъди буден
стачкувай участвай в обществения
живот
ожени се за богата кучка
прави го
просто го прави но не
прекалявай

аз ще те чакам в ада

причината

те казват:
това което тласка хората
към престъпление са
проблемите в съчетание с лошо
детство
и понякога са прави разбира се
но
най-често скуката е това
което тласка хората към престъпления или
което ги превръща в
наркомани
пияници
негодници
изнасилвачи
окултисти
луди с кръвясали празни очи
пулещи се срещу теб на улицата
не проблемите
не детството –
простата хапеща скука в
сутрини обеди вечери нощи с почти нищо за
вършене
дългите мъртви тягостни часове сам
в тъмното
вслушан в студения дъжд
без да има кого да докоснеш
или целунеш
или удариш –
не друго –
скуката самотата апатията
са което тласка хората
в ада

ABORT – „I am Bulgarian“ (BAKLAVA soundtrack)

край

мекото плъзгане на лодката
към твоя замък,
полета на птиците поели на
север,
щракащия звук на секретната брава която си
отключил,
угасването на
слънцето,
звука на нещо
здраво затворено
и умиращо.